Изпълнителен директор, който има AI в дневния ред, обикновено чува два вида съобщения. Едното идва от екипите, които водят пилоти и съобщават успехи. Другото идва от цифрите, които показват, че малко от тези успехи достигат до останалата част на организацията. Между тези две съобщения се крие въпрос, който изпълнителният директор в определен момент си задава: дали това се дължи на технологията, на хората, или на нещо, което все още не сме подредили.
Въпросът рядко е "работи ли AI тук". Този въпрос вече отдавна е отговорен вътрешно, обикновено с пример, който наистина е сработил. Въпросът, който остава, е защо този пример не работи навсякъде, и дали това е проблем на мащабиране или проблем на фундамент. Изпълнителният директор иска да знае дали организацията като цяло е готова да носи AI, а не дали един отделен екип може умело да работи с него.
Това е различен вид въпрос от този на специалистите в организацията. COO гледа на процесите, CIO на инфраструктурата, CHRO на хората и ролите. За всеки от тези ъгли съществува собствен отговор, който може да се намери при на какво обръща внимание COO при зрелостта на AI, на какво обръща внимание CIO при зрелостта на AI и на какво обръща внимание CHRO при зрелостта на AI. Изпълнителният директор има нужда от тези отговори, но неговият собствен въпрос е на едно ниво по-нагоре: дали тези три основи са в правилно съотношение спрямо друга, или организацията се накланя, защото едната е твърде напред спрямо другата.
Рискът за изпълнителния директор не е, че AI ще се провали. Рискът е, че организацията инвестира в грешния ред: пари и внимание отиват към приложенията, докато организацията, IT-инфраструктурата и управлението на данни все още не са на нивото, необходимо да носят тези приложения. Това са фундаменталните измерения. Те предхождат зависимите измерения, не защото това е предпочитание, а защото това е реда, в който то работи. Организация, която няма видимост върху това, продължава да води пилоти, които не се сумират в нещо по-голямо, и плаща за това с време, доверие в програмата и доверието на хората, които са участвали в нея.
Още нещо, което той има да загуби, е способността да обясни на надзорния съвет или на акционерите къде стои организацията. "Занимаваме се с AI" не е отговор, който изпълнителният директор чака да чуе, когато го питат какво носи това. Той има нужда от нещо, което може да покаже: ниво, структура, причина, поради която следващото тримесечие няма да се върне със същия въпрос.
Изпълнителният директор не приема отговор, който се опира само на една гледна точка. Ако само IT казва, че всичко е наред, или само HR казва, че хората са готови, той знае, че тази картина е оцветена от мястото, откъдето идва. Това, от което има нужда, е картина, в която тези гледни точки стоят една до друга, с разликите видими, вместо обяснени като нищо.
Той също не приема отговор, който хвърля всичко в един кюп. "Зрелост на AI: 3 от 5" не му казва нищо, ако не знае кое измерение тегли този показател надолу и кое го тегли нагоре. Без тази разбивка той не може да определи приоритети, и всеки разговор за AI остава разговор за усещане, вместо за структура.
Измерването на зрелост на hybridresourcing е изградено на тези две точки. То разглежда седем измерения, от организация и IT-инфраструктура до управление на данни и измеренията, които следват от това, и поставя всяко измерение на едно от пет нива: baseline, foundation, activation, insight, intelligence. Това ниво никога не е равно за цялата организация. Компания може да стои на foundation по управление на данни и на activation по организация, и точно тази разлика е от полза за изпълнителния директор.
Измерването работи с кръг на оценяване: няколко човека от организацията оценяват поотделно, без да виждат отговорите на другите. Разсейването, което възниква от това, само по себе си е информация. Ако CIO и CHRO се разминават значително по един и същ елемент, това казва нещо за начина, по който организацията гледа на него, независимо от какво е "истинското" ниво. За изпълнителен директор, който стои между два вида съобщения, това разсейване често е по-информативно от средната стойност.
Това измерване не казва нищо за кои задачи AI може да поеме или колко капацитет това освобождава. То измерва дали организацията може да носи, а не какво трябва да се носи. Който има тази първа картина и иска да знае какво носи втората, стига до друг въпрос: коя част от работата може да бъде поета, и при какви условия. Точно за това е изградена работната сканираща система на FTE TO AI. Тя изчислява за всяка задача каква част от работата може да бъде поета от AI, въз основа на самата природа на задачата, а не на готовността на организацията отзад. Двете измервания вървят заедно в този ред: първо да се види дали земята носи, чак след това да се изчисли какво може да се построи върху нея.
Инструментът, с който организациите могат сами да преминат през това, е в изграждане. Който иска да използва измерването веднага щом то стане достъпно, може да се запише за списъка с чакащи. За сравнение: как цял един сектор се справя с това, е описано в как строителният сектор се справя със зрелостта на AI.
Vraag maar wat er moet staan voordat AI in uw organisatie kan landen.
Answers come from this site’s knowledge base. Not tailored advice, and not a scan of your company.